Гръцки емпорион Анхиало (V–I в. пр.Хр.)
Районът е обитаван от траки още от бронзовата епоха, а през V–IV в. пр. Хр. на полуострова е основан гръцки емпорион (търговско средище) на Аполония Понтика (днешен Созопол), основана от милетски заселници около 610 г. пр. Хр. Името Анхиало (Αγχίαλος) най-често се извежда от αγχί („близо до“) и άλς („сол“ или „море“) — т.е. „край солта/морето“. От тази епоха датират най-старите следи от солодобив чрез слънчево изпаряване, който се практикува в района почти без прекъсване и до днес.
Римски Анхиало (I в. пр.Хр. – IV в.)
Включен в Римската империя, Анхиало става важен пристанищен град и курорт за римската аристокрация заради минералните си извори. Градът сече собствени монети, строят се форум, храмове и огромни бани. Апостол Андрей посещава града през I в., полагайки началото на християнството тук.
Византия и Средновековна България (V–XIV в.)
Анхиалос е важна епископия във Византийската империя. През 708 г. хан Тервел побеждава император Юстиниан II в битката при Анхиало. Градът многократно мени владенията си между Византия и Второто българско царство. Запазени са останки от ранновизантийски базилики и крепостни стени.
Османска епоха и Възраждане (1453–1878)
Под османска власт Анхиалос остава значим християнски и предимно гръцки център. Градът е освободен на 27 януари 1878 г., но през юли 1906 г. голяма част от него е опожарена при антигръцки безредици и хиляди местни гърци се изселват, основавайки Неа Анхиалос в Тесалия. От този период датира манастирът „Св. Георги“ (1856) — един от малкото непрекъснато действащи на Черноморието.
Съвременно Поморие (1878 — днес)
След Освобождението през 1878 г. Анхиалос е в границите на Източна Румелия, а през 1885 г. — в Княжество България. През 1934 г. градът е преименуван на Поморие. Първото калолечебно заведение в страната отваря именно тук още през 1902 г., благодарение на изследванията на д-р Петър Стоянов върху лиманната кал; през ХХ в. градът се утвърждава като водещ балнеоложки курорт.