История

Бургас е място, където историята оживява и ви приканва на незабравимо пътешествие през вековете! В околностите на града са разкрити множество праисторически и антични селища, датирани от каменно-медната до късната бронзова епоха. През 2008 година археолози от Бургаския музей откриват в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро, праисторическа могила с над 250 артефакта, някои от които са на възраст около 6000 години пр. Хр. Тези невероятни находки свидетелстват за развито земеделие, скотовъдство и добив на сол – основен поминък на древните обитатели. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец, което прави артефактите едни от най-старите, намирани по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказ. Това дава основание на директора на регионалния музей, Цоня Дражева, да определи района на Бургас като „кръстопът на най-древните цивилизации“.

Сред първите жители на региона са траките, които около VI век пр. Хр. създават множество селища на територията на днешен Бургас, както и в близките градове Аполония, Месамбрия и Анхиало. В района на днешния квартал Победа, в местността „Сладки кладенци“, е съществувало тракийско селище – вероятно емпорион (пазар) на Аполония, с пристанище и водопровод. На хълма Шилото в квартал Меден рудник се е намирала тракийска крепост, която е защитавала близките медни рудници на тракийските князе при Върли бряг. След инвазията на Филип II Македонски, на това място е изградено светилището на Аполон Карнесос (Пречистия Аполон), част от верига светилища на този бог.

Въпреки че някои от античните селища не са запазени поради активното строителство в по-късни епохи, наличието на пристанища, пазарни среди и археологически находки дават основание на историците да локализират Пристанището на тракийските царе на територията на Бургас. Археологически проучвания на минералните бани Акве Калиде също доказват съществуването на тракийски селища и прочутото „светилище на Трите нимфи“. Тези места предлагат уникална възможност за туристите да се докоснат до древната история на региона.

Бургас е смятан за наследник на древните градове Деултум, Акве Калиде и средновековния Пиргос, а според някои автори и на Скафида и Русокастрон. Деултум възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на река Средецка, а името му означава „двублатие“. Въпреки влиянието на големите близки градове Аполония и Месамбрия, регионът на Бургас запазва своето значение през вековете, превръщайки се в културен и исторически център.

След завладяването на Южното Черноморие от римския пълководец Луций през 72 г. пр. Хр., император Веспасиан основава колонията Деултум за ветерани от VIII Августовски легион. Този град се превръща във важен център на провинция Хемимонтус и се намира на кръстопътя на римските пътища Виа Милитарис и Виа Понтика. По същото време процъфтяват и минералните бани при Акве Калиде, посещавани от императори и царе. В центъра на Бургас са открити римски монети от I до IV век, а южно от днешната Централна гара се намират останки от римска станция.

В края на I век, при император Антонин Пий, на полуостров Порос край днешния квартал Крайморие е изградена двойната крепост Бургос или Порос и пътна станция с пристанище. Те охраняват подстъпите към Деултум и Скафида. Разкопки през 2009 г. разкриват части от крепостта, манастир от XIII век и селище от V век. Някои историци смятат, че Порос и Пиргос са една и съща крепост, която е служила като наблюдателница и е била видима до XIX век.

След разделянето на Римската империя през 395 г., регионът влиза в границите на Източната Римска империя (Византия). По време на император Юстиниан I около Акве Калиде са изградени крепостни стени. През 708 г. хан Тервел побеждава византийските войски при Анхиало, а Акве Калиде и Деултум влизат за първи път в границите на България. При хан Крум областта Загоре става трайно българска, а при наследника му Омуртаг се изгражда граничният вал Еркесия.

През XII и XIII век регионът е оспорван между България и Византия. През 1206 г. латинците, водени от Хенри Фландърски, опожаряват Термополис (средновековното име на Акве Калиде). През 1304 г. цар Тодор Светослав превзема Южното Черноморие след битката при Скафида, а през 1332 г. цар Иван Александър побеждава византийците при Русокастро в последната голяма битка между двете империи. В началото на XIII век регионът е опустошен от Каталанската компания.

Бургас е завладян от Османската империя през 1367/1368 г., но е временно освободен от Амадей VI Савойски и върнат на Византия. В началото на 1453 г., малко преди падането на Константинопол, градът става окончателно част от Османската империя. Деултум е напълно разрушен, докато Термополис и Пиргос са запазени. Султан Сюлейман I построява нов хамам (баня) върху останките от римските бани в Термополис, а султан Баязид II изгражда чифлик и фар при Порос.

Първото писмено споменаване на Бургас на мястото на днешния център е от османски регистър от 1603/4 г., където пристанището Пиргос е част от вакъфа на Искендер паша. През XVII век Бургас служи като база на османския флот и се развива като корабостроителен център след Битката при Лепанто през 1571 г. Пътешественици като Евлия Челеби отбелязват важността на града и неговите две пристанища.

През средата на XVII век градът започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно. През 1738 г. населението на Бургас е предимно турско. В края на XVIII век западни дипломати описват Бургас като стратегически важен търговски център с около 1100 – 1200 къщи.

След Руско-турската война (1828 – 1829) голяма част от българското население напуска региона, но постепенно се заселват българи от вътрешността на страната. През 1860 г. в града е построена телеграфна станция, което допринася за развитието на търговията и повишава значението на Бургас като главно пристанище за Южна България.

Основите на българската просвета в Бургас са положени през 1865 г. с откриването на първото българско училище. През 1869 г. е създадена българска община, която открива българско класно училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Въпреки че населението на Бургас не участва активно във въоръжените борби за освобождение, градът е важен комуникационен център за Вътрешната революционна организация, посещаван от Васил Левски и Панайот Хитов.

По време на Руско-турската война (1877–1878) Бургас служи като логистичен център за османската армия. В края на войната през пристанището се изтегля многобройно турско и черкезко население, включително от Бургас. Последните 2000 турски войници и 4 оръдия напускат града в края на декември 1877 г. След Одринското примирие Бургас остава извън границите на бъдеща България, което води до беззакония от башибозушки и черкезки банди и масови кланета в Карнобат и Българово. Градът е спасен благодарение на Руфат Ефенди, османския комендант на пристанището.

На 6 февруари 1878 г. „летящ отряд“ под командването на полковник Лермонтов освобождава Бургас. По това време населението наброява около 2950 души. За първи кмет е назначен Нико Попов. Руските войски изграждат военна болница под ръководството на Александра Лермонтова и остават в града до средата на 1879 г.

С Берлинския договор от 1878 г. Бургас става един от шестте административни центъра на османската провинция Източна Румелия. Част от турското население се завръща, а решенията на общината се обявяват на български, гръцки и османски. Въпреки липсата на вода, градът процъфтява като важен търговски център и единственото голямо пристанище на Източна Румелия, привличайки бежанци от Източна Тракия и Странджа. През 1880 г. е открито читалище „Пробуда“, а на 20 юли 1885 г. излиза първият бургаски седмичник – „Бургаски вестник“.

През септември 1885 г. Източна Румелия се съединява с Княжество България. Съединението е посрещнато с неодобрение от Русия. В последвалата Сръбско-българска война участват и граждани от Бургас. Руският цар Александър III отказва да признае Александър Батенберг за владетел на Обединена България, а руската дипломация подпомага заговори срещу страната. Турското правителство иска контрол над бургаското пристанище, но българският княз отхвърля искането.

През май 1886 г. е осуетен заговор в Бургас, ръководен от руския офицер Николай Набоков срещу Александър Батенберг. Заговорниците се укриват в руското представителство и избягват наказание. Въпреки опитите за детрониране, с помощта на Стефан Стамболов и румелийската войска, княз Александър I се връща на трона. През октомври същата година нов военен бунт в Бургас, отново под ръководството на Набоков и подкрепен от руски военен кораб, е потушен от Коста Паница с помощта на Айтоския отряд, с което се слага край на русофилските заговори срещу Съединението в града.

След Освобождението Бургас преживява бърз растеж и се нарежда на второ място след София по темпове на развитие. През 1887 г. населението на града достига 5700 души. През 1891 г. е приет първият строителен план, който допринася за модернизацията и променя ориенталския облик на града. Изградени са градската библиотека (1881), Морската градина (1891) и започва строежът на катедралата „Св. св. Кирил и Методий“ (1897). Открити са първата печатница (1895) и железопътната линия Бургас – Пловдив (1890). През 1903 г. е открито морското пристанище, което стимулира икономическото развитие и появата на множество индустриални предприятия.

Много от красивите сгради в Бургас, включително хотел „Империал“, „Модерен театър“ и катедралата „Св. св. Кирил и Методий“, къщите на Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и др. са проектирани от италианския архитект Рикардо Тоскани между 1897 и 1926 г.

След Съединението градът и регионът се превръщат в голям бежански център, приемайки много хора от Източна Тракия и Македония след Илинденско-Преображенското въстание и Междусъюзническата война през 1913 г. В Бургас се създават различни македоно-одрински организации, като Македоно-одринското дружество, Македоно-одринското опълченско дружество и други, които подкрепят бежанците и националните каузи.

През 1906 г. действията на гръцки андарти в Македония водят до безредици в Бургас и региона. Гръцката църква и училище в града са отчуждени, а голяма част от гръцкото население емигрира предимно към Константинопол. Търговската гимназия се премества в бившите помещения на гръцкото училище. По това време в Бургас действат също арменско, турско и френско частно училище.

По време на Балканската война в Бургас е сформирана Първа рота на 12-а Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение с 65 доброволци под ръководството на Луи Айер. На 18 октомври 1912 г. градът е обстрелван от османския флот, който установява морска блокада в Бургаския залив, снета на 8 ноември същата година.

След Междусъюзническата и Първата световна война броят на бежанците в Бургас значително нараства, достигайки над 60 000 души до 1931 г., предимно от Източна Тракия и Егейска Македония. Въпреки трудностите, градът преживява икономически подем. През 1920 г. населението му е около 21 000 души, а до средата на 1930-те Бургас изпреварва Варна като главно българско пристанище за износ и внос на стоки. В този период се откриват предприятия като единствената фабрика за моливи в Югоизточна Европа (1924 г.) и се развиват солниците в Атанасовското езеро.

През зимата на 1928/29 г. Бургаският залив замръзва, което позволява преминаване до остров Света Анастасия с файтони. До 1934 г. населението на града нараства до 34 260 души.

На 9 септември 1944 г. Бургас е окупиран от съветски войски, които завземат летището и пристанището, а представители на царската власт са екзекутирани. Последвалият Народен съд засяга множество представители на бургаската интелигенция и заможни фамилии. След Втората световна война част от еврейското население се изселва чрез конвои, организирани от организацията Хагана.

Комунистическото управление национализира над 160 фабрики и предприятия, което води до икономически затруднения и недостиг на стоки. През 1947 г. в Бургас каца първият пътнически самолет от София, отбелязвайки началото на българската гражданска авиация.

През 50-те и 60-те години индустриализацията продължава с изграждането на химически и нефтопреработвателни заводи, включително Нефтохимическия комбинат. Населението нараства, достигайки 117 517 души през 1965 г. В следващите години се изграждат жилищни комплекси като Изгрев, Зорница, Славейков и Меден рудник, където доминират сгради от този период. В комплекс Славейков през 1980 година е построен блок 55, който с 23 входа и 482 м се превръща в най-дългия жилищен блок в България и е удостоен със званието „социалистическа гордост“. В този период централните общински Хали са заменени от нова двуетажна сграда и преименувани на Краснодар. Друга емблематична сграда от този период е жилищният блок 77 в квартал Лазур (тогава под името Толбухин), известен в Бургас като Краставицата.

През 1976 г. селото Меден рудник е присъединено към Бургас, превръщайки се в най-големия квартал на града. Към 1985 г. населението на Бургас достига 182 338 души, а в периода 1987–1991 г. към града са присъединени още пет общински села.

След падането на комунизма през 1989 година настъпва промяна на архитектурата и облика на града. Въпреки това архитектурата на Бургас, особено в периферията, е белязана от разширяването на града по време на комунистическата епоха, когато бившите бежански лагери са трансформирани в жилищни комплекси, а в по-младите квартали все още могат да се срещнат така наречените шаронски къщи.

През 2011 година Бургас печели приза Най-добър град за живеене в България, както и Най-зеленият български град. През 2013 година Бургас за втори път печели приза Най-добър град за живеене в България.

През 2015 г. е открит 245 метра дълъг тунел (подземна улица) под централния площад Тройката, свързващ улиците „Генерал Гурко“ и „Княз Борис“, a три години по-късно, на 11 май 2018 г. е открит плувен комплекс Арена ОЗК.

През пролетта на 2023 г. се пуска в експлоатация Северния обход на Бургас в посока София и квартал Сарафово, а оттам към курортите и населените места в северната част на Бургаска област, а на 18 май същата година е завършена и открита многофункционалната зала Арена Бургас.

Посетете Бургас и се потопете в богатата му история! Открийте древни селища, мистични светилища и археологически съкровища, които разказват за цивилизации на повече от 6000 години. Градът ви очаква с безброй забележителности, които ще направят вашето пътуване незабравимо!