Рибарско селище (1924 – 1944)
Лозенец е основано през 1924 г. от български тракийски бежанци, прокудени от южните склонове на Странджа след Междусъюзническата война от 1913 г. — главно от селата Велика (днес Балабан в Турция), Кости, Малък Самоков и Пенека. Те се заселват върху местността Ембелец (Амбелиц) — крайбрежна ивица с лозя и рибарски даляни, дотогава принадлежаща на близкия град Василико (днес Царево). С държавен заем през 1928–1929 г. са построени около 30 къщи, които оформят ядрото на селището.
Социалистически период (1944 – 1989)
По време на социализма Лозенец се превръща в тих летен курорт — място за почивка на работнически колективи и малки държавни къщи за гости. Селото запазва автентичния си дух, тъй като го няма в списъците на големите курортни планове.
Бохемското Лозенец (1989 — днес)
След 1989 г. Лозенец се превръща в любимо място на софийските художници, архитекти и музиканти. Отварят малки бутикови хотели, винени таверни и арт студия. От 2000-те насам селото приема редица летни фестивали — джаз, кино и независима музика.